Ангорска

Спорен е въпросът за техния произход. Според едни тя е мутантна форма на обикновената европейска късокосместа котка. Според други ангорската котка произлиза от областта Ангора в Турция, а според трети - от манула - дивата котка на Средна и Югозападна Азия.
Ангорските котки са по-ниски, отколкото късокосместите, и са с по-дълго тяло. Главата е относително малка със закръглена форма. Ушите са малки, широко поставени, със закръглени краища, като основата им е покрита с косми. Очите са големи с кръгла форма, изпъкнали и хоризонтално поставени.
На лицевата страна на главата косъмът е къс. На скулите и зад ушите - дълъг, като образува стърчащи встрани бакенбарди. Козината на тялото е дълга, мека като коприна. Предните части на краката са покрити с къси косми, задните - с дълги, образуващи на предните крака кичурчета косми, а на задните - "гащички". Опашката е покрита с дълга мека козина. Характерно оцветяване на ангорската котка е бяло или пепелявовосивкаво с разно оттенъци, а също ръждивокафяво и черно. Тези котки са по-лениви и по-малко подвижни. Изискват много грижи за поддръжка на козината им, особено в периода на смяната на козината. Тогава е нужно внимателно да се разресват. По принцип ангорските котки са доста изнежени.