Въпрос на време е да бъдеш мой..

                                                                                Марина Петрова

Аз знам, че ще те имам. Въпрос на време е. И знам, че ми принадлежиш, както аз ти принадлежа. Знам точното мястото, от което ще те взема. Разучила съм всички пътища до там. Подозирам коя ще е майка ти, за баща ти не съм сигурна, но и него го предполагам. Предполагам, че ще се родиш след около 2-3 години.

Знам как ще изглеждаш до последния детайл. Знам, че докато си малък ще си много смешен с огромните ти за подобна възраст лапи. Като на меченце. Преди два дни видях две мечки, истински - черна и кафява. Ядяха диня. Бях омагьосана от лапите им, напомняха ми за теб.

Понякога ти говоря. Изчела съм всичко, което да ме подготви за срещата с теб. Знам как да те науча да ме обичаш, да ме слушаш, но знам и как ще ми се качваш на главата. Ще виждам непослушен блясък в очите ти, който бавно ще се настани и в моите очи. Не, чакай, това са два различни блясъка. Но кой в кой се отразява. Както когато видиш безкрайно море и над него страхотно-синьо небе. Къде почва едното и къде свършва другото? Кое е горе и кое долу? Кое кое отразява. Така е и с нашите очи. Показват едно и също нещо. Но само аз и ти ще знаме какво е то. Другите ще подозират, но никога няма да са напълно сигурни, какво се крие там.

Понякога, когато се разхождам си представям как си до мен. И ми е мъчно, че не си. Че не можеш да видиш, това, което аз виждам, да тичаш, където аз тичам, да си поделим един сладолед. Не искам да го ям целия. Понякога ти оставям някъде половината. Но по-често не я оставям.

Искам да те заведа на море. Искам да скачаш бесен из вълните. Но първо ще те е страх. И ще се гушиш в мен. Ще очакваш да те успокоя, естествено, че ще те успокоя! Ще застанем на брега и бавно ще пристъпваме. Няма да бързам, знам, че ще ти трябва време, да свикнеш. Ти плуваш толкова добре, просто още не го знаеш. Ще го научиш и после едва ще те измъкна от водата. И ще се гоним лудешки във вълните, с вълните, покрай вълните, над вълните, а като се уморим - аз много преди теб, ще легнем на топлия пясък и ще слушаме недоволните мрънкания на червените, изгорели бабички около нас.

Искам да те заведа и на планина. Там ще можем да гоним пеперуди и мухи и комари. Ще те ужили оса по носа и ти пак ще се гушкаш тъжен в мен. Колко си непохватен и зависим от мен, Колко те обичам. Вечер ще лежим около палатките и ти ще гледаш с недоверие огъня. И когато той изпуква и те цели в горещи въглени, ти ще ръмжиш предупредително. Сигурно, докато сме сред дивата природа, ще си въобразиш, че си вълк и ще почнеш да скиташ и да виеш по луната. Пък аз ще ти се подигравам, ти не си никакъв вълк, ти си моят Декстър. (click)