Единственият изцяло безкористен приятел, който човек може да има в този користен свят, единственият, който няма да го изостави никога, единственият, който не е способен на неблагодарност и предателство, е неговото куче. Кучето стои до човека и в богатство, и в бедност; когато е здрав и когато е болен. То ще спи върху студената земя, където вият ледените ветрове и снегът шиба по лицето, само, за да е близо до своя господар. То целува ръката даже, когато не може да му предложиш храна, ближе раните и язвите, получени от срещата с жестокостта на света. То пази съня на своя господар-просяк, като че ли е принц. Когато всички други приятели те предават, кучето остава с тебе. Когато земните богатства не са вече твои и уважението на силните е загубено, неговата любов остава неизменна като вечния път на слънцето през небесата.
-сенатор Джордж Уест