Ужаси край улица Крайречна

 18-ти юли сутринта. Отвъд Околовръстното шосе в Горубляне, на улица Крайречна – на самия край на София. Шест и половина сутринта. Истеричен кучешки лай и суматоха. Събудихме се стреснати и изтичахме на прозореца, който гледа към улицата. Гледката беше поразителна.

Нашият съсед Петър Логинов налагаше каракачанското куче на име Мечо с брадва. Удряше отново и отново и отново... кучето със сигурност беше мъртво, но той продължаваше да удря.

Кучето се появи преди около месец. Домъкна го някакъв човек, вързаха го практически на улицата и край. Чу се слух, че е на попа на Панчарево, ама плашело миряните из гробищата и той го подарил на услужливия съсед. Разбра се, че има документи и паспорт за разлика от всички останали помияри, които се мотаеха край кошарата.

А, кошарата ... може би трябваше да започнем от нея. Защото Петър Логинов е регистриран земеделски производител с 35 бр. овце /без да броим козите и магарето/ и един куп кучета, които живеят между другото на улицата. Тя и кошарата е на метър от улицата, та миризмата й оцветява целия квартал. Но е някак даже романтично... Две от кучетата си той държеше вързани – едното вътре в обора и другото отвън – вече мъртвия Мечо.

Мечо беше каракачанско пастирско куче. Който е запознат с тази порода, знае особеностите на характера на тези кучета, селектирани стотици години за вършат определена работа – да пазят стадатата в планините. Каракачанките са необщителни, не-мили и не-приятелски настроени кучета със собствено мнение и афинитет към свободата. Специалистите биха ги определили като кучета с „доминантно поведение” т.е. такива, които не можеш да третираш като безпородните мишоци, които щъкат край кошарата. Честно ще ви кажа, че щом го видях страшно се притесних, защото ми стана пределно ясно, че г-н Логинов и това куче няма да се спогодят по никакъв начин – той държеше кучетата си перманентно гладни, в ужасни санитарни условия, а самия Мечо беше без никаква възможност да се движи. Конфликтът беше неминуем.

Но никога не съм очаквала да видя това, което се случи. Никога не съм предполагала, че може да има толкова много жестокост и брутална агресия в един човек. Мечо е бил душен с найлоново въже, бит с дъска, метална тръба и най-накрая с брадвата.

Кой ще ми каже, че това е самозащита? Коя част от всичко това е оная, в която умъртвяваме агресивното животно по хуманен начин? Кой ще ми каже, че това е нормално? Да продължаваш да налагаш вече мъртвото животно? Кой ще ми каже, че това е негово право, защото му е стопанин? Право на какво е това?

Да, Мечо нахапал Логинов по ръцете, но нима не е естествено – той все пак се е опитал да се защитава. Но е нямал особени шансове, вързан с верига и без брадва.

Аз стоях на прозореца и виках – безсмислено, разбира се, защото кучето беше мъртво. Мъж ми се беше хванал за главата в буквалния смисъл. Синът ми дотича, но ние не му позволихме да гледа. Щом дойде линейката да прибере Петър Логинов, слязохме и снимахме трупа преди някой да е замел следите на това престъпление. Защото това Е престъпление – жестоко, реално, кърваво. Нечовешко! Колкото и да се опитват да не го признават разни депутати, комисии, институции и т.н. Ние хората го виждаме! И мисля, че е време да го покажем в цялата му отвратителност!