Девон рекс
Произход и развитие
През 1960 г. в Англия в графството Девоншир се родило едно къдраво коте със синя окраска, сходно по типа на космената покривка с мутанта родоначалник на породата корниш рекс (ген II). Котето било наречено Кирш. Първоначално смятали, че то е родствено с корниш рекса, но при кръстосването помежду им давало потомство с права козина, което доказало, че девон и корниш носят съвършено различни рексови гени. Работело се по селекционна програма, като било забранено кръстосване с котки от породата корниш рекс. През 1969 г. бил създаден стандартът на породата, която получила названието девон рекс.
През 1960 г. в Англия в графството Девоншир се родило едно къдраво коте със синя окраска, сходно по типа на космената покривка с мутанта родоначалник на породата корниш рекс (ген II). Котето било наречено Кирш. Първоначално смятали, че то е родствено с корниш рекса, но при кръстосването помежду им давало потомство с права козина, което доказало, че девон и корниш носят съвършено различни рексови гени. Работело се по селекционна програма, като било забранено кръстосване с котки от породата корниш рекс. През 1969 г. бил създаден стандартът на породата, която получила названието девон рекс.
Екстериор и стандарт
Отличава се със здраво, стройно, мускулесто тяло със средни размери, широк гръден кош и грациозна шия. Главата е с триъгълна форма, изразени скули и масивно подбрадие. Носът е къс и има ясно изразен стоп, а челото е скосено. Ушите са големи, широки в основата и със закръглени краища, изцяло покрити с гъсти коприненоподобни косми с окосмени или без космено покритие кожни гънки в задната част на ушната раковина (т. нар. "шалче в ухото"). Очите са широко поставени, големи, с бадемовидна форма, леко удължени в посока към ушите. Цветът им трябва да хармонира с обагрянето на козината - жълт или зелен. Крайниците са дълги и стройни, като задните са по дълги от предните, а лапите са средно големи с овална форма. Опашката е тънка, дълга, заострена накрая, покрита с гъсти, къси косми. Козината се състои от къси, нежни, меки и къдрави косми, с подкосмие. Вибрисите са силно развити, средно дълги и вълнисти. Окраската може да бъде разнообразна. Котки със сиамска окраска са известни като си-рекс, която не е призната от FIFе за отделна порода с изключение на екземплярите със сини очи (т. е. с признаци на сиамска порода). За недостатъци на породата се смятат: оплешивяване, некъдрава козина, много слабо окосмена опашка. Белите петна също се смятат за недостатък (с изключение на костенурковата с бяло).
0.jpg)