Белла

Белла беше добра котка. Рядко слушаше, точеше си ноктите, където не трябва, пишкаше, където не трябва, но беше добра котка. Когато плачех - успокояваше ме, когато бях притиснена или уплашена - идваше и се галеше. Беше много гальовна - да я погалиш 2 пъти, веднага заприда. И така беше до края си. До 20 октомври... Както писах тук - кастрирахме я. Започна да пие вода, пишкаше си, изака се дори, но не искаше да се храни. Давахме и бульон насилствено. Но горе-долу добре вървеше. До 20 октомври сутринта. Тогава започна да мяучи, да вие, да лежи. Веднага я заведох при ветеринаря, направил операцията. Би и бусколизин и си тръгнахме. Но когато се прибрахме - оказа се, че задните и крака са парализирани. Веднага пак при ветеринаря. Каза, че е получила алергична реакция. Би и кортизол и малко упойка, за да се успокои. Прибрахме се, но нямаше подобрение. Хранихме я, но нищо. На 21 през нощта направи гърч и почина. Мир на паметта ти, Белла, и лека ти пръст. Сега съжалявам за всеки път, когато ти се карах и те тупках по главата, когато направиш беля. Съжалявам, че не те галих, когато искаше, а това беше постоянно, и предпочитах да играя на компютъра. Съжалявам и че аз дадох зор, за да направим операцията. Тогава поне щях да имам 3 месеца повече с теб...